Който и да стои зад атентата в Керман, рискува да разпали регионална война
Джулиан Боргер във Вашингтон
САЩ сочат към Ислямска държава или сунитски екстремисти, но Иран обвини Израел
Все още не е ясно който е отговорен за двойното бомбардиране на тълпа в югоизточния ирански град Керман, но който и да стои зад безобразието, очевидно е готов да рискува да разпали регионална война.
В Вашингтон, официалните лица сочат възможната роля на Ислямска държава или някаква свързана сунитска екстремистка група и далеч от партньорството на Израел и светската иранска бунтовническа група Mujahedin-e-Khalq (MeK), които според съобщенията стоят зад предишните атаки дълбоко в Иран.
Тези по-ранни атаки са били предимно целенасочени убийства, често срещу учени, или актове на саботаж. Бомбардировката в сряда в Керман не отговаря на модела, твърдят служители на САЩ и Обединеното кралство. Тя беше насочена към скърбящите, отбелязващи четвъртата годишнина от убийството на Касем Сюлеймани, командир на Иранската революционна гвардия и върл враг на Израел и САЩ, с американски дрон, но атаката беше ужасяващо тъп инструмент, оставяйки десетки цивилни сред мъртвите , така че това би било забележително отклонение за MeK и Мосад.
Поне външно ръководството на Иран не показа никакви съмнения относно извършителите в сряда. Президентът Ебрахим Раиси категорично обвини Израел, предупреждавайки, че ще плати „жалка цена“. Ще бъде невъзможно за режима в Техеран да не отговори по някакъв начин на най-тежката терористична атака от основаването на Иран, но Раиси предостави известна свобода и по-специално не се ангажира с незабавен акт на отмъщение, а по-скоро един „вдясно“ време и място”.
Конвенционалната мъдрост във Вашингтон и Тел Авив е, че Иран не иска конфликт с Израел и неговите западни поддръжници – поне не сега. Неговите регионални партньори, Хизбула в Ливан и силите на Хусите в Йемен, причиниха болка на Израел в знак на солидарност със страданието в Газа, но трансграничните ракетни залпове на Хизбула и тормозът на Хусите над корабоплаването бяха калибрирани, насочени под прага, необходим за запалване всеобща регионална война.
Калибрирането обаче е деликатен въпрос, особено когато се извършва с мощни експлозиви. Рискът от погрешни изчисления започна висок и продължава да нараства.
Повечето дронове и ракети, изстреляни от хусите по корабите в Червено море, бяха прихванати през последните дни от воден от САЩ работна група. Като по чудо няма смъртни случаи на набелязаните кораби. Този късмет може да не продължи и вече има школа на мнение в Пентагона, че хусите са заплаха за свободното корабоплаване, която е била оставена да тлее твърде дълго. Директни удари по ракетни обекти и командни центрове в Йемен са сред военните варианти на масата.
Междувременно също така е невъзможно да се знае какви са изчисленията риск-полза в Техеран засегнат от ескалиращия ход на събитията след нападението на Хамас срещу цивилни в Южен Израел на 7 октомври.
На 25 декември високопоставен фигура от Революционната гвардия беше убит при израелски въздушен удар в Дамаск, а след това във вторник заместник-политическият лидер на Хамас Салех ал-Арури беше убит при удар на израелски дрон срещу Бейрут. Лидерът на Хизбула, Хасан Насрала, нарече убийството на Арури „явна израелска агресия срещу Дахия в Бейрут“, имайки предвид южното предградие, което е крепостта на организацията му, давайки да се разбере, че го разглежда като нападение срещу Хизбула и Ливан.
Ливанското посолство във Вашингтон увери администрацията на Байдън, че убийството няма да предизвика масови репресии на Хизбула, които биха могли да доведат до кипене на кипящия обмен по спорната граница на „синята линия“ между Израел и Ливан, дипломати във Вашингтон казах. Но ливанското правителство не винаги е било далновидно в оценките си за намеренията на Хизбула.
Друг силно нестабилен елемент в горящата бъркотия е израелската политика. От 7 октомври израелците на северната граница вече не са готови да толерират вражеско присъствие от другата страна на оградата. Сега САЩ се намесиха два пъти, непосредствено след атаката на Хамас през октомври и след това отново около Коледа, за да предотвратят израелска превантивна атака срещу Хизбула и нейния приблизителен арсенал от повече от 120 000 ракети.
Мантрата на министрите от израелското правителство обаче остава същата: ако международната общност не направи нещо относно присъствието на Хизбула на границата, Израел ще вземе нещата в свои ръце.
САЩ и Франция през последните месеци обмислят възможно дипломатическо решение, включващо чужди сили и ливанската армия, действаща като буфер. Друг вариант е да се подсили сегашният слаб мандат на силите на ООН, разположени по синята линия. Всякаква надежда за такова мирно решение обаче изглежда още по-отпаднала след убийството на Арури и сега зверството в Керман.
